Предизвикателства и проблеми за устойчиво енергийно развитие* и „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“
Стнс. дтн. Пламен Цветанов
Предизвикателства и проблеми за устойчиво енергийно развитие
Енергетиката е сред най-големите изкуствени системи на човечеството. Авторско ревю на тематичната еволюция и системните аспекти на европейската енергийна политика до 2040 г. е публикувана в [1].
Къде е България?
Страна/ Показател за 2018 г. |
Австрия |
Дания |
Франция |
Германия |
Италия |
Гърция |
България |
Румъния |
Унгария |
Население, млн. |
8,822 |
5,781 |
66,918 |
82,792 |
60,483 |
10,741 |
7,05 |
19,53 |
9,778 |
БВП, млрд. евро по текущи цени за 2018 г. |
385,712 |
301,341 |
2 353,09 |
3 344,37 |
1 765,42 |
184,714 |
56,087 |
204,641 |
133,782 |
БВП на жител, евро/жител |
43 721 |
52 126 |
34 715 |
40 395 |
29 189 |
17 197 |
7 956 |
10 478 |
13 682 |
Потребление на първична енергия, млн. т.н.е. |
33,996 |
19,047 |
256,549 |
316,124 |
159,714 |
25,833 |
19,027 |
33,514 |
26,712 |
Потребление на първична енергия на жител, т.н.е./жител |
3,85 |
3,29 |
3,83 |
3,82 |
2,64 |
2,41 |
2,70 |
1,72 |
2,73 |
Зависимост от вноса на горива и енергия, % |
64,3 |
23,5 |
46,6 |
63,6 |
76,3 |
70,5 |
61 |
24,1 |
58,1 |
Ефективност на енергийния баланс, КЕП/ПЕП, % |
77 |
74 |
54 |
64 |
72 |
59 |
51 |
70 |
67 |
Енергийна интензивност, кг.н.е./1000 евро |
88,1 |
63,2 |
109 |
94,5 |
90,5 |
139,8 |
339 |
163,8 |
199,7 |
Отношение "енергийна интензивност на България" / "енергийна интензивност на страна" |
3,85 |
5,36 |
3,11 |
3,59 |
3,75 |
2,42 |
1,00 |
2,07 |
1,70 |
Брутно производство на ел. енергия, ГВтч |
60 610 |
27 275 |
561 846 |
588 196 |
266 925 |
51 048 |
46 130 |
57 482 |
30 362 |
Брутно производство на ел. енергия на жител, кВтч/жител |
6 870 |
4 718 |
8 396 |
7 105 |
4 413 |
4 753 |
6 543 |
2 943 |
3 105 |
Електроенергийна интензивност, ГВтч/млн. евро |
0,157 |
0,091 |
0,239 |
0,176 |
0,151 |
0,276 |
0,822 |
0,281 |
0,227 |
Отношение "електроенергийна интензивност на България" / "електроенергийна интензивност на страна" |
5,24 |
9,03 |
3,44 |
4,67 |
5,44 |
2,98 |
1 |
2,92 |
3,62 |
Дял на комбинираното производствов общото производство на електроенергия, % |
8,1 |
43,1 |
1,95 |
13,6 |
28,75 |
12,9 |
6,85 |
11,5 |
14,1 |
Дял на природния газ в потрелението на първична енергия, % |
21,7 |
14 |
14,3 |
23,2 |
37 |
15,9 |
13,7 |
29 |
30,9 |
Емисии на CO₂ , т/жител |
5,295 |
11,583 |
3,347 |
7,728 |
4,225 |
5,503 |
5,876 |
3,364 |
3,775 |
Източник: Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/home?
*Приемаме, че устойчивото развитие е развитие, което удовлетворявайки потребностите и очакванията на настоящото поколение, предоставя такива възможности и за бъдещите поколения.
Анализите показват изоставане на България с десетки години по основни енергоикономически показатели за устойчиво развитие. Изпълнявайки енергийната политика на ЕО, наред с огромния път, който трябва да извърви в икономическото си развитие, България следва да насочи усилията си и към няколко взаимосвързани национални цели и проблемни области: сигурност на функционирането и развитието на енергетиката; ограничаване на климата и чиста енергия; повишаване на енергийната ефективност; ресурсна и технологична оптимизация и иновации в енергетиката; развитие на Европейския енергиен пазар и либерализация на енергийните пазари; институционални проблеми на управлението в енергетиката, детайлно анализирани в [1].
Проблемни области за устойчиво енергийно развитие за България
Европейска стратегия за енергийна сигурност [2].
Понастоящем ЕС внася 53 % от енергията, която потребява. Зависимостта от вноса на нефт е почти 90 %, природния газ - 66 %, и в по-малка степен по отношение на твърдите горива - 42 % и на ядреното гориво - 40 %. ЕС плаща за внос на енергия над 1 млрд. EUR на ден, като това е над една пета от общия внос на ЕС. ЕС внася нефт и нефтопродукти за над 300 млрд. EUR, от които една трета от Русия.
Най-належащият въпрос във връзка със сигурността на енергийните доставки е силната зависимост от един външен доставчик.
Стратегията за енергийна сигурност определя следните области, в които трябва да се вземат решения или да се предприемат конкретни действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план в отговор на загрижеността относно енергийната сигурност: 1) Незабавни действия; 2) Укрепване на механизмите за реагиране в извънредни ситуации и механизмите за солидарност; 3) Намаляване на търсенето на енергия; 4) Изграждане на добре функциониращ и напълно интегриран вътрешен пазар; 5) Увеличаване производството на енергия в Европейския съюз. Енергия от възобновяеми източници; 6) По-нататъшно развитие на енергийните технологии; 7) Диверсифициране на външните доставки и свързаната с това инфраструктура; 8) Подобряване на координацията на националните енергийни политики и възприемане на единни позиции във външната енергийна политика.
Енергийна зависимост на България.
По този проблем има две различни количествени измерения, доминиращи през последното десетилетие в енергийната политика и в данните на Националния статистически институт и Евростат. В енергийната стратегия на България до 2020 г., утвърдена от Народното събрание, се подчертава, че енергийната зависимост е едно от основните предизвикателства, тъй като "България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрена гориво е практически пълна и има традиционна едностранна насоченост от Руската федерация.".
Изменението на климата и чистата енергия са сред основните приоритети на съвременната цивилизация. Съдържателно тези две по същество взаимосвързани предизвикателства могат да се разглеждат както на глобално, така и на местно равнище.
Трети национален план за действие по изменение на климата (НПДИК), одобрен с решение на Министерски съвет № 459 от май 2012 г. [3]
Планът за климата, създаден с подкрепата на Норвежкото правителство в рамките на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, безспорно е най-комплексния и системен план сред програмите 20-20 за България. Той обхваща изменението на климата-реалност в която живеем, международния аспект на политиката за климата, европейския аспект на политиката за климата, законодателство, оценка за състоянието и тренд на емисиите на парниковите газове, секторни политики за изпълнение целите на плана, икономически аспекти, административен капацитет и мониторинг за реализацията му.
„Чистата енергия“ и чистотата на въздуха.
Понятието „чиста енергия“ стандартно е прикачено към проблемите на климата. За България това не е така. Чистотата на въздуха е съществен елемент от здравето и качеството на живот на българина.
Законът за чистотата на атмосферният въздух е претърпял много изменения и подобрения. Настоящият закон от 03.02.2017 г. [4] обхваща целите, показателите и нормите за качеството на атмосферния въздух, ограничаване на емисиите от неподвижни и подвижни източници, проектиране, изграждане и експлоатация на обекти с източници на емисии, управление и контрол, принудителни и административни рамки и административно наказателна отговорност.
Проблемите за климата, пряко свързани с функционирането и стратегията на националната стратегия за енергетиката, понастоящем са обект на значителни законодателни изменения и управленчески решения на национално, регионално и общинско равнище.
Енергийната ефективност има ключова роля в енергийното, икономическо, социално и екологично развитие на съвременното общество. България има организационно добре поставена политика в областта на енергийната ефективност, значителна роля в която изпълнява Националната агенция за устойчиво развитие. За целите на управлението и за международни сравнения е желателно тази дейност да се съсредоточи и към секторната енергийна интензивност на икономиката.
Тази проблемна област обхваща значителен кръг от предизвикателства, които като правило се решават от модел на производствената структура на енергетиката и се реализират чрез стратегически и проектни задачи като:
Пълната либерализация на енергийните пазари на електроенергия и природен газ, финансово-икономическата криза, намаляващите енергийни потребности и неясните ценови равнища, ресурсната политика и поведение на големите „играчи“ на Европа и съседните страни създават нова среда за развитие на националната електроенергетика. В краткосрочен план в условията на толкова неопределености следва да се избират действия, печеливши при всички сценарии („win-win“ стратегия). За България това значи съсредоточаване на значително по-големи ресурси във всички области на енергийната ефективност и ВЕИ, модернизация на съществуващи мощности, маневрени мощности в електроенергетиката, включително три блока на ТЕЦ „Варна“ на газ и пълен отказ от развитие с нарастващи пазарни, икономически и социални рискове от крупни енергийни проекти за износ на електроенергия.
Прогнозни изследвания със симулационен модел па три сценария за макроикономическо развитие и 18 сектора и подсектора на електропотребление [10] убедително показват, че реализацията на целите и проблемните области към 2040 г. предоставят възможността по електроиенергийна и енергийна зависимост т.е по конкурентоспособност националната енергетика и икономика да се изравнят със значителна част от строните на ЕС.
„Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“ (ИНПЕК).
Десетилетието 2021-2030 г. е важно като начало на така наречения преходен период характерен със световните сблъсъци в областта на енергийните ресурси, технологии и проблеми на климата. То е значимо и за ЕС за преодоляване на кризата, вътрешните противоречия и проблемите за реализация на Парижкото споразумение. Десетилетието е важно и за България за преодоляване ресурсното и технологичното изоставане и проблемите на конкурентоспособността.
Планът [11] само частично обхваща и изпълнява формулираните от ЕС цели - стимулиране на нисковъглеродно развитие на икономиката, развитие на конкурентоспособна и сигурна енергетика, намаляване зависимостта от внос на горива и енергия и гарантиране на енергия на достъпни цени за всички потребители.
“Е3-моделирането” на ИНПЕК очевидно не разполага и с оптимизационен модел на производствената структура на енергетиката. В противен случай: 1) Фигура 1 „Производство на първична енергия“, фигура 2 „Крайно потребление на енергия по видове горива и енергия (GWh)“ и фигура 3 „Крайно потребление на енергия по сектори (GWh)“ илюстрират неизменна енергийна структура и отсъствие на ресурсна и технологична политика за оптимизация на енергийния баланс на страната; 2) При наличие на модел на производствената структура на енергетиката, Планът не би предложил и 4 хилядника ядрени мощности поради режимни проблеми в управлението на енергетиката. (Управлението на електроенергетиката всъщност се реализира в условията на 16 режима – 4 сезона, денем, нощем, работни и неработни дни. Как би се реализирало такова управление при наличие на 4 базови (неманеврени) хилядника електроенергийни мощности); и 3) В Плана са представени доста суперлативи за развитие на газопреносната система на България до Сърбия, Унгария и Австрия. Възниква въпросът защо през десетилетието 2021-2030 г. не се предлага вече преминалия през обществена поръчка за предишното десетилетие проект за битова газификация на България от 3 до 30 % изтласкващ необходимостта от нови 1400 електроенергийни мощности. Всъщност кой се бои от битовата газификация и защо?
Като слабост на Е3-моделирането трябва да се подчертае недостатъчната обвързаност между отделни графични резултати. На стр. 94 фиг. 18 без доказателства илюстрира значителен ръст на вътрешното потребление на електрическа енергия. Отделните елементи на фигури 1 – 4, фиг. 15 (стр. 78) и фиг. 16 (стр.78) не показват такава необходимост. Още повече една от задачите на България е за десетилетието да увеличи енергийната си ефективност с 33 %, което очевидно е свързано с необходимостта от нови електроенергийни мощности. Очевидно такъв необоснован ръст на електропотребностите е мотивиран от необходимост да се подчертае нуждата от нова ядрена мощност.
България има организационно добре поставена политика в областта на енергийната ефективност, значителна роля в която изпълнява Националната агенция за устойчиво развитие. За целите на управлението и за международни сравнения е желателно тази дейност да се съсредоточи и към секторната енергийна интензивност на икономиката. Тук още веднъж са нужни добавените стойности по сектори на икономиката, без каквито такъв важен проблем като секторната конкурентоспособност в плана въобще не я анализира.
Заключение:
Десетилетието 2021-2030 г. за България по същество би следвало да реализира двойна цел: да измени философията за управление на националната енергетика по икономически, енергийни, екологични и социални индикатори за развитие, да сложи начало на реализация на проблемните области за устойчиво енергийно развитие, както и да изпълни европейските цели в изпълнение на Парижкото споразумение – декарбонизация, енергийна ефективност, развитие на вътрешен енергиен пазар, енергийна сигурност и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. В един огромен материал от декларирани приоритети на европейските директиви Планът само частично изпълнява тези задачи.
Планът има малки шансове да бъде одобрен от ЕС и трябва да бъде преди всичко целево преработен.
Литература:
[1] Стнс. дтн. Пламен Цветанов, инж. Кристина Хаджийска, Енергийната политика на ЕС и политиката на България, Асоциация на българските енергийни агенции, 2018 г. https://new.abea-bg.org/?m=public
[2] Стнс. дтн. Пламен Цветанов, „Предизвикателства и проблеми на енергийната сигурност на България“, Асоциация на българските енергийни агенции, 2018 г. https://new.abea-bg.org/?m=public
[3] Министерство на околната среда и водите, „Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013- 2020г.“, София, май 2012 г.
[4] „Закон за чистотата на атмосферния въздух“, Обн. ДВ, бр. 45 от 28.05.1996 г. попр. бр. 49 от 7.06.1996 г., изм., бр. 85 от 26.09.1997 г. изм. и доп. бр. 27 от 31.03.2000 г., бр. 102 от 27.11.2001 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., бр. 112 от 23.12.2003 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г.
[5] Министерство на икономиката, „Проект на Национална програма за ускорена газификация на Република България до 2020 година“, 2012 г.
[6] „АЕЦ „Белене““: Изследвания и становища на Българската академия на науките“, издание на БАН, София, 1990 г.
[7] Ст.н.с. дтн. П. Цветанов и колектив, „Количествени енергийни сценарии за България“, Проект PHARЕ, Септември 1995 г.
[8] Ст.н.с. дтн. П. Цветанов, инж. Г. Стоилов, н.с. физик Л. Аджарова, н.с. Т. Манойлова, ст.н.с.инж. Г. Босев, „Електроенергетика на България: Развитие и обществена цена“, Академично издателство „Марин Дринов“, БАН, София, 2009 г.
[9] European Commission, „EU Reference Scenario 2016. Energy, transport and GHG emissions trends to 2050", 13.07.2016.
[10] Стнс. дтн. Пламен Цветанов, инж. Теменуга Манойлова, инж.Кристина Хаджийска, инж. Стефан Сулаков, Прогнозиране на електропотребностите на България по сценарии и сектори до 2040 г., Асоциация на българските енергийни агенции. https://new.abea-bg.org/?m=public
[11] Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите, „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.“, 02.2020 г. https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf
[12] Меморандум на XIII Национална конференция на българските енергийни агенции и центрове, 04.12.2018 г, Хотел Балкан, София. https://new.abea-bg.org/?m=public
София, 13.07.2020 г.
За повече информация, разгледайте нашата брошура: Корпоративна брошура Енергийна Агенция - Пловдив
Анализът на стнс. дтн. Пламен Цветанов относно предизвикателствата и проблеми за устойчиво енергийно развитие в „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“ можете да прочете
2-РА НАЦИОНАЛНА РАБОТНА СРЕЩА: Представяне и дискусии относно предложенията на QualDeEPC за усъвършенстване на процедурите за енергийно сертифициране и разработване на платформа за основно обновяването на сгради Информация и обсъждане на Зелената книга за добрите практики в енергийното сертифициране Бихме искали да Ви поканим на втория семинар на заинтересованите страни на проекта QualDeEPC. Основната цел е да Ви информираме за напредъка на проекта и да обсъдим разработените предложения за политики на национално и европейско равнище, описани в Зелената книга за добри практики при оценка, сертифициране и използване на енергийните сертификати. Публикуваната Зелена книга предоставя подробен анализ и стратегически предложения за подобрение в седемте области, които проектът QualDeEPC определи като свой приоритет за разработването на усъвършенствани процедури за енергийно сертифициране.
Използване на потенциала на жените в подкрепа на пазара за ВЕИ отопление и охлаждане
ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ ЗА УЯЗВИМИТЕ ГРУПИ
Енергийна Агенция – Пловдив (НПО) е проектен партньор в Европейския проект
POWERTY (Възобновяема енергия за уязвимите групи), чиято цел е да насърчи по-
широката употреба на Възобновяемите енергийните източници (ВЕИ) сред уязвимите
групи, засегнати от енергийна бедност.
Проектът QualDeEPC цели да предложи и разработи конкретни приоритети за подобрение на процедурите за енергийно сертифициране с фокус към въвеждане на мерки, които стимулират основно обновяване.
На уебинара, организиран от BUILD UP, Европейския портал за енергийна ефективност в сградите, трите проекта: QualDeEPC, U-CERT и X-tendo ще представят въпросите, свързани с настоящите процедури за енергийно сертифициране в Европа, какви са предизвикателствата и потенциалните решения, по които работи всеки проект. Общата цел на този съвместен уебинар е да покаже, че сертификатите за енергийни характеристики не са само информативен инструмент, а по-скоро помагат за изграждането на доверие и задействане на инвестиции в енергоспестяващи мерки. *участието в уебинара е безплатно. Събитието ще се проведе на английски език
До края на 2025 година всички потребители на електроенергия ще се снабдяват по свободно договорени цени. Това предвиждат ангажиментите на страната ни в изпълнение на нормативните изисквания на Европейския съюз. С оглед поетапното преустановяване на хибридния модел на електроенергийния пазар и мерките за защита на уязвимите потребители, с промени в Закона за енергетиката от 1 юли 2020 година на свободния пазар трябваше да излязат всички небитови потребители, които са присъединени към разпределителната мрежа на мощност от 30 и повече kV, както и домакинствата, които са присъединени на 50 и повече kV.
Енергийна Агенция – Пловдив отправя покана за участие към заинтересовани страни и организации в кръгла маса и експертна дискусия за относно необходимостта от нови политики и инструменти за справяне с енергийната бедност в България и представяне на иновативна обучителна платформа по темата.
Дискусията се организира в рамките на проект POWERTY (Renewable energies for vulnerable groups), финансиран по програма Interreg Europe и съфинансиран от Европейската Комисия. Проектът цели насърчване на по-широкото внедряване на ВЕИ сред уязвимите групи, засегнати от енергийната бедност, чрез насърчаване на финансово достъпни иновативни решения, разработване на нови финансови механизми, иницииране на промени в регулаторната база и стимулиране на уязвимите групи за активно участие и социални иновации.
Във втората част на събитието ще бъде представена Иновативна обучителна платформа, разработена по проект IDEA, чиито основни цели са да повиши знанията на всички заинтересовани страни, в т.ч. институции, неправителствени и социални организации, граждани, обучителни организации и др., относно нарастващия проблем с енергийната бедност като предостави обучителни материали и инструменти за укрепване уменията и компетенциите в областта на енергийното консултиране.
За повече информация и регистрация:
http://www.project-idea.eu/bg/idea-multiplier-event-bulgaria-5/
или на имейл: daniela.kostova@eap-save.eu
Запишете вашият мейл адрес в полето, за да получавате новини от нас.